Тайната градина

http://jenaldin.wordpress.com/

„Зелени поля покрити със ситни капки роса, вкус на слънце, живот и топлина, ухание на свобода и нежност. Тих полъх на езически ритуал, молитва за плодородие. Цветен допир до бърз танц, стъпки тихо отекващи с мъгла. Потъвам в ехото на сянката, водена от тънка бяла нишка от копринени сълзи. Нощно заклинание, луната те ориса, блян от плам. Капка от памук попи в дългите коси разпилени…“

Тайната градина… Мога да кажа какво не е „Тайната градина“. Тя не е място, което ще се хареса на всеки. Не е измислена да се харесва на всеки. Не е голяма, защото не е мислена да е голяма. Не е съвсем тайна, но не е съвсем открита. Защото така е замислена 🙂 Тя е кътче от съзнанието ми, където цветята са причудливи мисли, отгледани с любов и плам, поливани със сълзи, наторявани със смях и огрявана от всякакви емоции. Огледало на случки, малки и големи. Истински. Защото зад всяко добро произведение има 90% истина. Но никога не можеш да си сигурен кои точно са тези 90% и как ги е отразило огледалото. Всичко което си казал, което не си казал, което си искал и не си искал да кажеш. Нещата, които са или можеше да са, ако… Или пък не. Въобще тя е толкова хаотична, колкото и създателят си.

Стопанисвам я из поляните на WordPress от около 4 години. Не съм най-съвестният градинар, особено в ранните си години. Но пък обичам да я засаждам, понякога разсаждам и плевя. Защото обичам да пиша. С времето се оказва сложно обаче, защото писането изисква няколко важни съставки – време, особен тип спокойствие и много емоции. Ако нямаш емоции, по-добре не пиши, защото няма да вложиш нищо. А когато не се влага нищо от пишещия, четящият го след това също нищо няма да изпита. Когато не изпита нищо, той ще забрави бързо и тогава защо въобще си сядал да си упражняваш ръцете? Нямам претенцията да пиша невероятно добре, невероятно грамотно, невероятно чувствено, невероятно истинно, силно, стилно, въобще „невероятно“ каквото и да е. Защото смятам, че има още много „хляб“ да изям, че някой да каже „невероятно!“.

Какво расте всъщност в нея? Мислите разцъфват в думи, които пък се преплитат в изречения и израстват в храсти-разкази, подредени в лехички и саксийки. През нея минават пътечки, които довеждат и отвеждат множество странници. Храстите в лехичките са всякакви – чимшири („Други“), лалемаргаритките („Есета“), рози – родни и английски(„Разкази“), бодливи храсти (забранени за лица под 18), саксийки от други градини („Чуждо творчество“) и подрязани зеленища („Изображения“). Има си и бурени, които може и да прераснат някой ден в китки („Misc.“). Въобще има от всичко.

Кой е градинарят? Градинарят е Джен, мой псевдоним от много отдавна, съкратено от Дженалдин. Едно от цветята, разказът „Само тя знаеше“ бе издаден в брой 16 на „Ах, Мария!“ от 2009 г. Освен градинар съм студент по Журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Освен да пиша обичам по малко да рисувам и снимам, защото има неща, който е по-добре да видиш с очите си, а не с ушите си. Защото един миг, една сцена, може да замени понякога 1000 думи. Когато не творя обичам да „бродя“ из чуждото творчество – най-вече фентъзи романи и японска анимация. Слушам музика, излизам с приятели, ходя на кино и въобще правя всичко онова, което правите и вие (най-вероятно). Обичам и не обичам толкова много неща, че няма смисъл да ги изброявам. В три думи се вписвам като мечтател, философ и наивник.

Ами Тола за писането и днешния читател

Разкажи ни за себе си и  нещата, които правиш? Поставила си вече пиесата ‘’Вагон’’ , скоро излезе и първата ти книга – ‘’ Заблудения завоевател’’, а и се занимаваш и с много други неща. 

Занимавам се с писане от много малка – още от дете, но никой не вярваше, че е насериозно и че един ден ще стана писател.  „Вагон“ се игра от Театралното ателие на Бургаски свободен университет, но пиесата бе отличена на интернационалния фестивал „Бургаски изгреви 2011“ с II място и награда за най-младежка постановка. Дебютният ми роман „Заблудения завоевател“, получи национална награда „Народни будители 2010“ от Съюза на свободните писатели. Тази година завърших висшето си образование и в момента се занимавам предимно с драматургия. За да се препитавам, пиша статии за различни онлайн списания и блогове. Имам и планове да запиша магистратура в най-скоро време.

Какво е да си новоизгряващ писател в България? И какво означава псевдонима ти?

В България е трудно да си каквото и да било. Писател в България, в повечето случаи се възприема като драскач, шматка или графоман, не и като истински писател. Има някакво раздвижване в момента, защото все пак живеем в информационна ера, но за истинските творци винаги е трудно. Както е казал Делакроа „Творецът е сам срещу света“ . Истинското ми име, Ева Иванова, е прекалено често срещано  и няма никакви шансове да се вредя в Гугъл. Самата дума „амитола“ означава небесна дъга на сиукс, но когато думата се раздели на две части „ Ами“ „Тола“, всяко едно от имената всъщност е библейско… Според мен това не е случайно и идва да покаже, че езиците, хората и всичко на тази планета идва всъщност от едно и също място.

Kaк би оценила днешното читателско общество?  Ако можеше да си избираш читателите, какви би искала да са те?

В света, четенето на книги е много модерно. Това е първото добро, модерно нещо в съвремеието ни. Трябва да се чете. Радвам се, че се възражда интересът към книгите, за жалост обаче масата хора, не четат правилните книги. Хари Потър и бълвочите на Дан Браун, определено няма да ни дадат правилната храна. Що се отнася до избора на читатели – бих се радвала да ме четат, колкото се може повече различни хора и искрено се надявам, творчеството ми да се цени и да има стойност за всеки един от тях.

Кой  е  авторът, който до най-голяма степен е провокирал творецa в теб?

Авторите, които чета с удоволствие и от които може би съм повлияна, са много, но сега  ще спомена само някои от тях: Достоевски, Пушкин, Лермонтов, Илф и Петров, Оскар Уайлд, Джейн Остин, П.Г. Удхаус и много други.

Какво е писането за теб?

Писането ми дава едно вътрешно чувство за значимост и удовлетворение. Самият факт, че пиша с любов ми дава ясната индикация, че съм родена, за да правя именно това. Обичам  и театъра, сцената също ми дава едно огромно удоволствие, но може би бих сложила играта на второ място след писането. Истината е, че когато твори, човек чувства близост с Бог и сякаш поддържа някаква вътрешна комуникация с друг свят, аз имам  необяснима потребност в себе си, постоянно да поддържам тази комуникация.

Стефани Стойчева

КОНКУРС

„Изграждане и развитие на Европейска студентска телевизионна мрежа” в Лондон, Оксфорд и Лийдс.

АМТВ обявява конкурс за сценаристи, които да участват в създаването на мултикултурни предавания съвместно с английски студенти от Лондон, Оксфорд и Лийдс по проект  „Изграждане и развитие на Европейска студентска телевизионна мрежа” на програма „Младежта в действие” към Европейската комисия.  Заснемането на предаванията в България и Великобритания е втори етап от реализацията на целия проект.

Желаещите да участват трябва да изпратят свое CV със снимка, документ за владеене на английски език (ако няма такъв – интервю на английски език) и портфолио със свои материали на e-mail: almamatertv@hotmail.com до 30.01.2012г.  (ако портфолиото Ви съдържа материали, които не могат да бъдат изпратени на електронна поща, можете да го оставите в 34 кабинет в сградата на ФЖМК на СУ).  Избраните кандидати ще бъдат поканени за събеседване.

Екипът на АМТВ