Покана за официалното откриване на студиен телевизионен комплекс Алма Матер

Уважаеми дами и господа,

Екипът на Национална университетска телевизия ”Алма матер” има удоволствието да ви покани на официалното откриване на студийния телевизионен комплекс, изграден с финансовата подкрепа на г-н Георги Василев и  „ Студия Трансмедиа” на 23-ти февруари 2016 г. в 16.30 във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” на ул. „Московска 49.

Националната университетска телевизия „Алма матер” е регистрирана в Съвета за електронни медии като програма за образование, култура и младежки политики с национално покритие и в обществена полза.

ТВ „Алма матер” излъчва своите програмни линии в ефира на Българската национална телевизия, ТВ „Европа”, България он ер и Военния телевизионен канал.

През 2016 г. в партньорство с БНТ Региони и БНТ Свят ще се реализират новите  програмни линии   – Дискусионно студио „Алма матер”, „Журнал за наука и образование” и Европейска университетска телевизионна мрежа.

Като проект с национално значение се предвижда изграждането на образователен канал, част от многопрограмното развитие на обществената телевизия.

Надяваме се от януари 2017 г. този канал да се позиционира на държавния мултиплекс и да даде старт в медийното пространство на програми за образование, култура и младежки дейности.

АТЕЛИЕ: “КУКЛЕН КЛАС”


 

 

В “КУКЛЕН КЛАС” ще се запознаем с кукления театър и неговите закони, неговите тайни и изразни средства. Ще надникнем зад кулисите на учебния куклен театър в НАТФИЗ ще и се срещнем с бъдещите професионални кукловоди от четвърти курс на проф. Жени Пашова и доц. Петър Пашов. Студентите им играят в няколко дипломни представления, две от които са „Усмивки от старите ленти“ и „Клоуни и кукли“.

Само четири месеца делят този клас куклени актьори от дипломата и възможността да практикуват професия си по професионалните театри. Какво могат те да им предложат? Какви умения и мотивация са нужни, за да оживиш една мъртва материя и да убедиш най-трудната публика – децата, че всичко това е истина? И най-вече: да убедиш самия себе си, че една кукла може да мисли, да чувства и да се движи не по-различно от човека?

Гледайте в АТЕЛИЕ.

 

АТЕЛИЕ: “ЧитАлнЯта”

 

 

В АТЕЛИЕ: “ЧитАлнЯта” се занимаваме с важния въпрос за навиците на четене и литературните предпочитания на младите българи. Кой, как, какво и защо чете? И променят ли места като “ЧитАлнЯта” и хора като създателитей читателската обстановка в София?

За коя читалня става въпрос? За преобразената стъклена постройка в градината пред Народния театър. Сдружение за градски читални – Петя Дапкова, Александър Шпатов и Александра Генова превръщат изоставения на времето и вандализма павилион в читалня и библиотека, за която ще получите карта, ако дарите поне една книга за лавиците й.

“ЧитАлнЯта” действа и като точка за информация с идеята да бъде полезна на туристи и гости на града. Вътре можете да попаднете на литературно четене, представяне на книга или на страстен разговор за книги между читателите и една от книжнитe феи на “ЧитАлнЯта” – Павлина, Ники и Мира.

Защо “ЧитАлнЯта” е алтернатива на съвременните български библиотеки и какво в нея привлича читателите?

Гледайте в “Ателие”.

 

АТЕЛИЕ: “АКТЬОРИ vs. ПОЕТИ”

 

https://www.bnt.bg/bg/a/portreti-na-poeti-21052017

“АКТЬОРИ vs. ПОЕТИ” показват нагледно приликите и разликите между авторското четене и актьорското изпълнение на поезия. Публиката решава изхода от своеобразната словесна схватка. “Битките” се случват пред публиката на ТР “СФУМАТО” поне веднъж месечно и се радват на все повече публика.

Идеята се ражда от спора на млад поет с млад актьор – кой от двамата може да представи по-добре едно стихотворение пред публика и защо. Дали актьорът ще открие рaзликите между монологичната театрална форма и стихотворението и ще успее да се освободи от сценичните клишета, за да въздейства? И дали поетът ще преодолее вълнението си от срещата с публиката и вместо да мрънка пред микрофона, ще успее да бъде себе си в изпълнението, както е бил себе си в писането?

Какво мразят поетите в актьорите?

Какво мразят актьорите в поетите?

И защо това не е достатъчно, за да ги превърне във врагове, а е достатъчно, за да превърне четенето на поезия в спектакъл?