VIVAT ACADEMIA, Ново предаване на АМТВ за наука и образование

„VIVAT ACADEMIA” е единственото предаване в телевизионния ефир, посветено единствено на темите на образованието и науката. В продължение на 26 минути зрителите на „Vivat Academia” ще се запознаят с учени от различни сфери, ще станат съпричастни към проблемите в полето на образованието и науката, ще бъдат свидетели на резултатите от красивата наука.
Всяка първа и трета седмица от месеца, в понеделник от 22:15 часа по БНТ 2, ще можете да следите актуалните събития в областта на науката и образованието и да се информирате за големите български постижения в тези сфери.
Екипът на нашето предаване е съпричастен към трудностите и проблемите, с които всекидневно се сблъскват българските учени, учители, университетски преподаватели. Затова във „Vivat Academia” ще чуете и позицията ни спрямо актуалните събития под формата на коментар на водещите.

В пилотния брой на „Vivat Academia” Ви срещаме с хора, които имат голям принос в развитието на науката и образованието в България. Започваме с директора на Британския съвет в България Любов Костова. Тя е сред инициаторите на конкурса „Лаборатория за слава Феймлаб България” и е сред основателите на първия по рода си у нас Софийски фестивал на науката. Вдъхновена от успехите на българските учени, Любов Костова ни „потапя” в красивия свят на науката, в който всеки предмет от ежедневието представлява истинско чудо.
По случай навършването на 105 години от първата в света експедиция до Антарктида в предаването Ви представяме и известния български преподавател и изследовател на замръзналия континент Христо Пимпирев. Професорът ни разказва за суровите условия на Антарктида, за липсата на средства за български кораб, с който да се достига до ледените брегове, за успехите на неговите студенти, които „са опитали от студения и корав антарктически хляб”.
Астрофизикът Владимир Божилов влиза в ролята на „гид” и ни развежда из Астрономическата обсерватория на Софийския университет в Борисовата градина. Споделя мнението си за добрите възможности за реализация на учените в България, за образованието във Физическия факултет към СУ, за участията му в конкурса Феймлаб през 2010 и 2014 г. и „разбива” мита за противоречието между науката и религията.
Накрая, но не на последно място в рубриката „Щрихи” сме опитали да „обрисуваме” университетския преподавател и писател Георги Бърдаров, който стана победител в телевизионния формат „Ръкописът” с романа си „Аз още броя дните”. Освен за богатия си житейски и професионален опит Бърдаров разказва още за емоционалните моменти в работата си, за демографската криза в Европа и постепенното „стопяване” на европеидната раса.
Не забравяйте от месец март да включите на БНТ 2 в понеделник в 22:15 часа! Приятно гледане и „Виват Академия”!

РАБОТЕЩИЯТ СТУДЕНТ- Алма Матер ТВ-2016

РАБОТЕЩИЯТ СТУДЕНТ- Алма Матер ТВ-2016 -24мин.
Автори- Даяна Попова, Явор Цветанов, Светлин Иванов
Студентски филм за избора между образование и работа и за това как младите хора в България съчетават двете занимания.

“NAVIGARE NECESSE EST, Плаване с Тритон”, АМТВ, 2015

“Помпей … беше готов да започне пътуването към дома, когато се вдигна голяма буря и капитаните на корабите не искаха да отпалват. Но самият той ги поведе и им заповяда да вдигнат котва, викайки им: “Navigare necesse est, vivere non est necesse” или „ Задължително е да отпалваме, не е задължително да оживеем”. Така, добрата съдба подпомогна неговата смелост и енергия и той напълни морето с кораби, а пазарите със зърно. Той достави толкова зърно, че остана и за хората извън Италия…”
Това е било през 56 год. пр.н.е. Плутарх за Помпей Велики

През септември 2015г. в язовир Кърджали българските мореплаватели Бойко Младенов и Бела Бенова пуснаха на вода единствения в България ветроходен тримаран “Янтар”, който получи името “Тритон.” За Бела и Бойко беше задължително да отплават…

“Към мамещия хоризонт”
Маргарит Минков

” По нежната лунна пътека, човекът върви и не спира
И странно изглежда човекът пътувайки през всемира
с какво хоризонтът го мами, какво обещава му той?
Макар да познава измами, човекът не знае покой
Понякога вятърът леко го води към яростен бряг,
но днес ако сбърка човекът, той утре на път ще е пак
И колко борби със миражи и бури в открито море,
но няма човекът да каже: -На топличко ми е добре.
Той винаги мачта ще има, над него звезди ще блестят
и все ще е необяснима човешката жажда за път!”

ПроАктивно: Земеделие, Днес?

Автор: Мирела Спасова

Отрасълът на дедите ни от векове насам през погледите на днешните фермери. Защо и как земеделие и защо в България? Защо има запетайка между Зeмеделие и Днес? Как един олимпийски шампион по борба започва да отглежда картофи? Славчо Червенков е състезател по борба свободен стил. През 1980 г. печели сребърен медал на Олимпийските игри в Москва. Два пъти е вицеевропейски шампион през 1979 г. и 1980 г. Вече двайсет години Славчо е един от най-големите картофопроизводители в България. Заедно със семейството си и малък екип от помощници стопанисват около 1200 дка картофи в Самоковското село Поповяне.

Защо стопанинът изнася почти цялата си продукция навън, докато у нас ядем вносни зеленчуци? Какво и кой пречи на бизнеса му?

По същото време едни други фермери, по-дребни по декари и продукция, но не по-малко важни по значение, успешно предлагат продукцията си на кокетните фермерски пазари в София. Димитър Найденов от с. Петърч и Цветана Димитрова от с. Осина произвеждат зеленчуци, плодове и вторични продукти в собствените си градини. Реколтата подреждат всяка седмица на пазарите Иван Вазов и Римска стена. Как оцеляват дребните стопани и какво търси съвременният информиран потребител?


Роден туризъм и родно земеделие заедно, възможно ли е това? Рецептите за успешно сътрудничество дава доц. Йордан Йорданов, преподавател по Алтернативен туризъм и Стопанско управление в Лесотехнически университет. Страната ни може да бъде диктатор в храненето и разковничето се крие в кооперирането. Как да приложим опита на дедите си днес – отговорите в документалния филм „Земеделие, днес?“.

ПроАктивно „Аз, Документалистът”

Автор: Таня Димова
В този брой на ПроАктивно, заедно с Георги Тошев, Кристина Баксанова и Елена Йончева ще се опитаме да отговорим на въпроса: Защо изчезна българската документалистика?

Документалните филми са отражение на действителността. Те си служат с истински лица и съдби, те вплита сенките на хората в един житейски разказ на реалността. Има ли обаче достатъчно телевизионна документалистика в национален ефир и доколко ни е нужна тя? Отговорите на тези въпроси ще получим от хората, които с радост ми помогнаха в нейното търсене.

Мястото на документалните филми несъмнено е в телевизията. Превключвайки от канал на канал обаче, всеки зрител може да открие, че примери за телевизионна документалистика у нас липсват. Появата на различните реалити формати подсказва жаждата на зрителя за повече автентичност.

Колкото и да нараства интереса на аудиторията към истинските истории обаче, телевизионната документалистика все още не успява да намери разпространение на малкия екран. Тя е изключително трудоемко начинание и изисква както време и сериозна подготовка, така и съхранение и поддръжка на архива.

Телевизиите трябва да осъзнаят, че ние – българите се нуждаем от българско съдържание. Трябва да разберат, че ние – зрителите се нуждаем от документалистика, защото тя, със своите форми и похвати, ни дава познание както за самите нас, така и за света около нас. Нищо в този живот не е само черно или само бяло и документалистиката, със своята натуралистична същност, ни доказва точно това. Тя ни учи да бъдем по-толерантни към другите и ни кара да назовем нещата с истинските им имена.

ПроАктивно “ВОЛЯ ЗА ДОБРО”, епизод 1

В този и следващия епизод на поредицата ще разгледаме темата с доброволчеството в България, през перспективата на самите доброволци – разнообразни хора, от различни професии, обединени от общата кауза да помагат. В случая обединяващата линия е ПРОЕКТ БЕЖАНЦИ към Каритас София и CVS Bulgaria – две доброволчески организации, събиращи на едно място всички герои в епизода.

Ще видим децата-бежанци с които тези доброволци работят и какво научават от работата си с тях. Ще разгледаме и обществено-социалният проблем с бежанците и приемането им, също през перспективата на тези доброволци.