ПроАктивно FACEHOOK


“FACEHOOK”
текст Боряна Кръстева
Facebook е най-голямата социална мрежа с повече от 1 440 000 000 потребители. Броят им продължава да расте дори в момента. Всеки пети човек на Земята има регистрация в сайта. А всеки десети проверява личния си профил поне веднъж на ден. Заради ефекта на пристрастяване, който предизвиква, Facebook често е наричан Facehook. Но каква е стръвта на куката, с която социалната мрежа улавя потребителите? Отговор ще ни дадат хората, които доброволно са се хванали на въдицата.

Фейсбук ни дава възможност да общуваме – бързо, лесно и безплатно. Улеснява създаването и поддържането на контакти. Той е нашата лична трибуна, от която можем да заявим своето място в обществото. Дава ни влияние, което преди ерата на социалните мрежи бе в ръцете на малцина. Днес всеки може да популяризира мнението, идеите и делата си само с един клик.

Групите във Фейсбук са буквален израз на желанието да бъдем част от едно цяло. Дават ни възможност да си изберем средата, в която ще се чувстваме най-комфортно. В нея можем да да дадем или получим информация; да развием интересите си, намирайки съмишленици. Всички възможности, които Фейсбук ни предоставя, ни карат да се движим по пътя на най-малкото съпротивление. Той обаче може да ни направи много лениви в реалния живот, където постовете, лайковете и коментарите изискват повече усилия, а и по-голяма отговорност. Неусетно започваме да изпитваме зависимост към профила си в социалната мрежа. Не всеки, който използва Фейсбук е пристрастен. Факт е обаче, че все повече потребители са привлечени от виртуалния свят. Зависимостта към социалната мрежа има и физическо проявление. Всеки път, когато на екрана ни се появи ново известие, мoзъкът ни изcтpeлвa тopпeдo c дoпaмин. По-известен е като хормонът на зависимите, защото отговаря за чувството на удоволствие. Непрекъснатата връзка с Фейсбук обаче ни държи в напрегнато очакване на поредното съобщение. Ако то не се появи, у потребителя се създава напрежение, което може да се превърне в разочарование или да доведе до депресия. Пристрастените потребители игнорират реалния свят и се фокусират върху виртуалната реалност, защото могат да я контролират. В личния си профил те подреждат и селектират само част от събитията в живота си. Този илюзорен свят се изгражда бавно и методично. Главен герой в него е виртуалното „аз”. То представя човека не такъв какъвто е, а какъвто иска да го видят останалите.

Фейсбук е плод на нашите стремежи, желания, нужди и страхове. Впримчени сме във възможностите, които ни дава. Днес вече ни е трудно да си представим какво бихме правили без тях. Фейсбук вече се е превърнал в навик за голяма част от потребителите. Дали ще е полезен или вреден зависи от нас. Трябва обаче да се замислим върху дългосрочния му ефект над нашата личност. Защото навиците, които си създаваме, се превръщат в начин на живот.

АМТВ “ОБРАЗОВАНИЕ НА КРЕДИТ”, 2015

АМТВ “ОБРАЗОВАНИЕ НА КРЕДИТ”, 2015
БгОнЕр събота, 13:00
текст: Десислава Сотирова
Кои сме ние? Ние сме студенти III курс, изучаващи Журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Свети Климент Охридски”.

Какво искаме да (по)кажем? Целта на филма е да накара всеки да се замисли къде е неговото място под слънцето. Отдавна вече макетът на чужбина не е бляскав и даже е поръждясъл. Навсякъде по света проблемите са общовалидни без значение дали става въпрос за образование, пенсионна възраст, жизнен стандарт или корупция. Както е казал Нелсън Мандела „образованието е най-мощното оръжие, което можеш да използваш, за да промениш света.” Провокирани от тази мисъл, ние, студентите от ФЖМК, СУ, задаваме въпросите приемливо ли е на висшето образование да се гледа като на бизнес, а студентите да се категоризират като касички? Нормално ли е да учим на кредит и още от 18 – 19-годишни да заживеем в дългове? И кой печели от всичко това?
Кого провокираме? Целевата ни аудитория е тази на учениците, завършващи средното си образование, които се замислят относно предстоящото им образование. Желаем да дадем реалистичен поглед на тези, които се колебаят къде да получат своята образователна степен и на тези, които са категорични в намерението си да заминат.

Повод за създаване. Идеята за филма беше провокирана от филм на JAT3 Productions – Scholarship: a documentary about the student debt crisis (2012 г.). В него се поставя проблема за високите такси на висшите учебни заведения в САЩ, вседствие на което американските студенти изплащат кредити, възлизащи на хиляди долари.
За филма. Филмът е концентриран главно върху историята на архитекта Веселин Алексиев, който е завършил средното си образование в Съединените щати, но се завръща в България, за да учи в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София. Нашият герой разказва, че не носталгията го тласка към това решение, а проблемите в сферата на образованието и трудностите пред младите специалисти.

Опитали сме се да покажем различни гледни точки – наши, на архитекта Веселин Алексиев и на двама експерти: представител на консултантска къща за образование в чужбина „Дарби” Благовеста Евтимова и член на Националното представителство на студентските съвети Христиан Даскалов. Разказали сме историите на наши приятели и познати, учащи или учили в чужбина с цел добиване на по-голяма представа за проблемите на българските студенти по света.

Използвани са кадри от изложенията „Отворени врати за образование в чужбина”, състояло се през януари 2015 г. в хотел Радисон, „Изложение световно образование” – февруари 2015 г. в хотел Шератон и от пресконференцията на консултантска къща „Дарби” през януари 2015 г.
Желанието ни не е да убеждаваме някого да не заминава в чужда държава, а поставяме въпросите дали човекът е наясно със своите желания, дали прави премислен и осъзнат избор и, не на последно място, дали си заслужава? Независимо от избора на някого да остане в България или да замине в чужбина, нека решението му да съответства на девиза „Аз следвам мечтите си”.

АМТВ “ОБРАЗОВАНИЕ БЕЗ ГРАНИЦИ”, 2015

“ОБРАЗОВАНИЕ БЕЗ ГРАНИЦИ”, АМТВ, 2015
БгОнЕр събота, 13:00

Днес все повече български студенти избират образование в чужбина. Какво ги кара да го направят? Какви са пречките, които ги спират? Защо въпреки тях обучението навън се оказва по-добрата алтернатива?
Филмът “Образование без граница” предлага няколко от възможните обяснения, които обуславят избора на съвременните студенти да напуснат страната си. Според последните данни на Националния статистически институт те са се увеличи многократно. В момента извън България учат 30 000 български студенти. Тази година се очаква още 4500 кандидат-студенти да поемат по същия път.

След присъединяването на България към Европейския съюз отпадат много ограничения и пречки за реализация навън. Българите свободно могат да пътуват, работят и учат извън страната си. Отдавна е мит, че образованието извън България е скъпо и недостижимо. То се превръща в преодолима цел за все повече български студенти. Образованието в чужбина е добра алтернатива за онези, които търсят нови възможности. За преобладаващата част обаче това е спасителният вариант, бягство от разочарованието и от недостатъците на родната образователна система.
Един от основните страхове, свързани с образованието в чужбина, е изконната мисъл, че чуждото непременно е лошо, че могат да ни измамят и ограбят. Истината е, че студентите, които са избрали образование в чужбина, имат различни възможности, чрез които да се информират и подготвят за това. Те могат да участват в международни образователни форуми и изложения. Различните консултантски фирми също предоставят необходимата помощ.

Финансовата страна също често е сочена като пречка за образование навън. В много страни от Европейския съюз обаче таксите отпадат, а по данни на Националната статистика от 2000г. насам образованието у нас е три пъти по-скъпо.
“Образование без граници” споделя историята на 24-годишната Венцислава Петрова. Тя завършва публична администрация в Университета по национално и световно стопанство през 2013г. От три години пътува до САЩ чрез студентските бригади. По този начин тя открива своето място за професионално развитие и в момента се реализира успешно като мениджър във фирма.

Във филма, освен Венцислава, студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет “Св. Климент Охридски” също споделят своите гледни точки по темата за образованието в чужбина. Според тях то носи своите предимства – подреденост, повече възможности за реализация, нова среда – но то не бива да се идеализира. Няма как студентите да бъдат сигурни, че ще получат точно това, което търсят. Но и тези, които избират да останат у нас, също не носят тази сигурност. Всичко е свързано с личната мотивация и увереността в собствените цели. Образованието в чужбина не значи стопроцентов шанс за реализация навън. То не носи гаранция, която да ни предпази от разочарование или дори измама. Това, че учиш навън не значи, че си по-умен или по-знаещ. Образованието в чужбина е просто още една перспектива и алтернатива, за която си струва да се опита. Но не на всяка цена. Всеки трябва да направи свой индивидуален балансиран избор, за открие собствения си път.

Университетската телевизия „Алма матер” представя документален филм за Васил Левски

Годината е 1872, последната от живота на Васил Левски. Година, изпълнена с предизвикателства както за него, така и за цялата революционна организация.


Документалният филм „1872“ се стреми да покаже една малко позната на българското общество гледна точка върху живота на Апостола, която все още е силно дискутирана в средите на българската историческа наука.Този разказ е воден от най-изтъкнатите изследователи на живота и делото на Левски, които ще ни преведат по един труден път, изпълнен със съмнения, борба и саможертва.

Студентите от екипа на АМТВ снимат един нестандартен и откровен филм за Левски. И въпреки че никой няма опит в снимането на филм, нямат средства и познати в киноиндустрията, решават да опитат. Получават подкрепа от ръководството на Историческия факултет – самият декан проф. Пламен Митев е специалист в областта на Българското възраждане. Прочитат десетки книги за живота на Васил Левски и исторически документи.
Сблъскват се с редица изкуствено наложени стереотипи относно личността на Апостола и тенденциозно тълкуване на личности и събития. Не отстъпват от целта – филмът да излезе от налаганите рамки и да покаже нещата така, както са описани в документите, излезли от личното перо на Левски и на неговите съвременници.
Студентите избират да представят пътя на Дякона през бурната 1872 година – създаването на Вътрешната революционна организация и нейното развитие, терора, отношенията на Левски с неговите съратници.
За заснемането на филма ентусиастите получават пълната подкрепа на Университетската телевизия “Алма Матер”, която се ангажира с проекта.

ПроАктивно “ЮЛИЯ КРЪСТЕВА: НОВИ ФОРМИ НА БУНТА”

В рамките на серията „Българските учени в чужбина” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Юлия Кръстева изнесе публична лекция на тема „Нови форми на бунта”. Космополит по душа, проф. Кръстева е глобален и световен учен. Родена в Сливен, нейната академична и интелектуална кариера протича във Франция. Там тя става част от една изключително бурна интелектуална философска епоха, която според някои мнения днес може да бъде наредена като третата след епохата на Платон и Аристотел и немския класически идеализъм.

Проф. Кръстева е и част от кръга на списанието „Тел Кел”. Става популярна и в САЩ с публикациите си в периодиката още преди публикуването на първата си книга през 1969 година и изиграва ключова роля за разпространението на идеите на Михаил Баткин на Запад.

Екип на ТВ „Алма матер” засне филм , посветен на посещението на проф. Юлия Кръстева в България.

ПроАктивно „10 ГОДИНИ ИНСТИТУТ КОНФУЦИЙ СОФИЯ”, 2014 БгОнЕр, събота, 13:00


На По случай Световния ден на институтите Конфуций, на 27 септември 2014 г. Институт Конфуций в София организира и проведе Ден на китайската култура на открито край езерото Ариана в Борисовата градина. Пъстрата програма на празненството беше допълнена от практически урок по китайски език, в който преподавателят г-н Ли Сяндун по атрактивен и достъпен начин запозна деца и техните родители с първите стъпки при изучаването на този древен език. Български и китайски калиграфи, сред които преподавателят Йосиф Радоев, демонстрираха пред заинтригуваните гости красотата на калиграфията и зарадваха всеки с лично адресирано пожелание за спомен от празника.

Какво би бил един ден на китайската култура без чая и чайната церемония? Отделна шатра беше отредена на различните видове чай и начина на приготвянето им, а множество посетители пробваха неопитвани до момента разновидности на напитката. Специално място в празненството заеха китайската интелектуална игра Го, изкуството на изрязване на фигури от хартия, класическите китайски бойни изкуства и много други .


27.09.2014 г. в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” се състоя тържествената церемония по удостояване на Нобеловия лауреат за литература за 2012 г. проф. Мо Йен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“. Китайският писател дойде в София по покана на Институт Конфуций – София и със съдействието на Посолството на КНР у нас. Поводът за това бе 10-годишнината от основаването на Институт Конфуций и 65-тата годишнина от установяване на дипломатически отношения между България и Китай.
В своето благодарствено слово писателят сподели с гостите на церемонията, че на 25-годишна възраст се натъква случайно на сборник с българска литература, в който присъства родният писател Елин Пелин. Неговите повести „Гераците” и „Земя” оставили ярък спомен у Мо Йен. “Елин Пелин описва живота в българското село и с неговите произведения получих представа за основните феномени в развитието на България”, разказа Мо Йен.


Фотоизложбата „Институт Конфуций – мост между две култури“, част от празничните събития, посветени на 65-годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и Китай и 10-годишнината от основаването на институтите Конфуций, беше официално открита в Централно фоайе на Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на 27 септември 2014 г. от 12:00 ч. с реч на ректора на Софийски университет проф. дин. Иван Илчев, Нобеловия лауреат по литература за 2012 г. проф. Мо Йен и директора на Институт Конфуций в София от китайска страна проф. Гъ Джъцян.