„Жанрове и форми на забавлението в телевизията“ доц. д-р Жана Попова,ФЖМК, 2016

Кратък филм на АМТВ за артистичното представяне на книгата „Жанрове и форми на забавлението в телевизията“ на доц. д-р Жана Попова във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ през 2016г.

Повече информация и интервю с авторката на книгата ще намерите на сайта “Маргиналия” : “Жана Попова: „Развлекателният патриотизъм“ се превръща в политическа платформа” от Светла Енчева – 27/05/2016

Жана Попова: „Развлекателният патриотизъм“ се превръща в политическа платформа

“ИНТЕЛЕКТУАЛНА ГЪВКАВОСТ И МОРАЛНА УСТОЙЧИВОСТ”, В памет на проф д-р Тодор Петев 1944-2015

Проф. Тодор Петев е социолог и изследовател на масовите комуникации. Основател е на катедрата на ЮНЕСКО “Комуникация и връзки с обществеността” във Факултета по журналистика и масова комуникация и декан на ФЖМК (1993 – 1995 г.). Има публикации във Франция, Румъния, САЩ и Чехия. Изнася лекции по връзки с обществеността при криза. Специализира в Полша и САЩ – Фулбрайт изследовател. Носител е на отличия на ЮНЕСКО, ИПРА, БДВО и Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Носител на наградата “PR легенда” от втория PR фестивал, организиран от Българското дружество за връзки с обществеността и асоциацията на имиджмейкърите “Имагинес” (2008 г.)
Автор е на книгите: “Масовото общуване и личността” (1984); “Комуникация и социална промяна” (2001); “Теории за масовата комуникация“ (2004) и “Комуникационната спирала – трансформации и конфликти” (2009). Проф. д-р Тодор Петев почина на 14 октомври 2015г. Светла му памет.

Заключителен семинар по университетски проект „София – учещ се град“

В Конферентната зала на Софийския университет се проведе заключителен семинар по университетския проект „София – учещ се град“, организиран от Центъра за интердисциплинарни изследвания и иновации в неформалното образование към Факултета по педагогика на Софийския университет.
Проектът е провокиран от глобалната международна инициатива „Учещите (се) градове“, стартирала през 1990 година, в която вече активни участници са стотици европейски и международни градове. Основната му цел е чрез поредица от събития на територията на София да се изгради мрежа на активно сътрудничество между държавни и неправителствени организации, които реализират различни по своята същност и насоченост дейности, свързани с предоставянето на възможност на всеки един гражданин да участва в традиционни или нетрадиционни форми на образование.
Continue reading

5 години Културен център на СУ „Св. Климент Охридски”

5 години Културен център на
СУ „Св. Климент Охридски”
29 октомври, Галерия „Алма Матер”
Северно крило, Ректорат

Културният център на Софийския университет става на пет години.

А първите пет години в живота на културните центрове приличат на първите седем години от живота на човека. Тогава те прохождат и проговарят, учат се на основни неща, на това как се общува учтиво с хората и пр. Е, вярно е, че тогава се появяват и травмите от детството, за които казват, че траели цял живот.

Какво успя да научи Културният център на СУ?

С топло отношение към своите публики, той проговори постепенно на многото им езици – академични и културни, младежки и зрели. Успя да проходи, после заподскача и се затича.

В резултат и хората му се отплатиха с любопитство и все повече пълнеха залите на неговите 5, 10, 100. 200 …. 333 събития (толкова се оказаха накрая, за пет години – не преувеличаваме, по-скоро посмаляваме). Имаше за всички – кино и литература, танц и театър, изложби, инсталации и пърформанси, а също блус, джаз, барок, авангард, модерно и съвременно изкуство, дизайн и архитектура – и дискусии, дискусии…. семинари, четения, конференции, кръгли маси, презентации, доклади, лекции, чествания, празници, работни групи, комисии …

Освен това, Центърът успя да си направи действащ Културен съвет, да си сътрудничи успешно с: катедри, специалности и факултети, с Ректора и зам.-ректорите, с техническите служби, със семинари, с български учени от чужбина, с чистачките и охраната, с антарктически експедиции, с държавни и общински институции, с над 20 посолства, чужди културни центрове, даже с ордени (Малтийския), с над 50 български и чужди неправителствени организации.

Успя да организира три международни конференции и да забие осем броя на електронното списание „Пирон”.

Травмите и неуспехите, от своя страна, бяха …

Всъщност, да не сме луди да ви ги кажем сега, на този юбилеен ден? Сами си ги открийте.

проф. Александър Кьосев