ПроАктивно: Земеделие, Днес?

Автор: Мирела Спасова

Отрасълът на дедите ни от векове насам през погледите на днешните фермери. Защо и как земеделие и защо в България? Защо има запетайка между Зeмеделие и Днес? Как един олимпийски шампион по борба започва да отглежда картофи? Славчо Червенков е състезател по борба свободен стил. През 1980 г. печели сребърен медал на Олимпийските игри в Москва. Два пъти е вицеевропейски шампион през 1979 г. и 1980 г. Вече двайсет години Славчо е един от най-големите картофопроизводители в България. Заедно със семейството си и малък екип от помощници стопанисват около 1200 дка картофи в Самоковското село Поповяне.

Защо стопанинът изнася почти цялата си продукция навън, докато у нас ядем вносни зеленчуци? Какво и кой пречи на бизнеса му?

По същото време едни други фермери, по-дребни по декари и продукция, но не по-малко важни по значение, успешно предлагат продукцията си на кокетните фермерски пазари в София. Димитър Найденов от с. Петърч и Цветана Димитрова от с. Осина произвеждат зеленчуци, плодове и вторични продукти в собствените си градини. Реколтата подреждат всяка седмица на пазарите Иван Вазов и Римска стена. Как оцеляват дребните стопани и какво търси съвременният информиран потребител?


Роден туризъм и родно земеделие заедно, възможно ли е това? Рецептите за успешно сътрудничество дава доц. Йордан Йорданов, преподавател по Алтернативен туризъм и Стопанско управление в Лесотехнически университет. Страната ни може да бъде диктатор в храненето и разковничето се крие в кооперирането. Как да приложим опита на дедите си днес – отговорите в документалния филм „Земеделие, днес?“.

ПроАктивно „Аз, Документалистът”

Автор: Таня Димова
В този брой на ПроАктивно, заедно с Георги Тошев, Кристина Баксанова и Елена Йончева ще се опитаме да отговорим на въпроса: Защо изчезна българската документалистика?

Документалните филми са отражение на действителността. Те си служат с истински лица и съдби, те вплита сенките на хората в един житейски разказ на реалността. Има ли обаче достатъчно телевизионна документалистика в национален ефир и доколко ни е нужна тя? Отговорите на тези въпроси ще получим от хората, които с радост ми помогнаха в нейното търсене.

Мястото на документалните филми несъмнено е в телевизията. Превключвайки от канал на канал обаче, всеки зрител може да открие, че примери за телевизионна документалистика у нас липсват. Появата на различните реалити формати подсказва жаждата на зрителя за повече автентичност.

Колкото и да нараства интереса на аудиторията към истинските истории обаче, телевизионната документалистика все още не успява да намери разпространение на малкия екран. Тя е изключително трудоемко начинание и изисква както време и сериозна подготовка, така и съхранение и поддръжка на архива.

Телевизиите трябва да осъзнаят, че ние – българите се нуждаем от българско съдържание. Трябва да разберат, че ние – зрителите се нуждаем от документалистика, защото тя, със своите форми и похвати, ни дава познание както за самите нас, така и за света около нас. Нищо в този живот не е само черно или само бяло и документалистиката, със своята натуралистична същност, ни доказва точно това. Тя ни учи да бъдем по-толерантни към другите и ни кара да назовем нещата с истинските им имена.

ПроАктивно “ВОЛЯ ЗА ДОБРО”, епизод 1

В този и следващия епизод на поредицата ще разгледаме темата с доброволчеството в България, през перспективата на самите доброволци – разнообразни хора, от различни професии, обединени от общата кауза да помагат. В случая обединяващата линия е ПРОЕКТ БЕЖАНЦИ към Каритас София и CVS Bulgaria – две доброволчески организации, събиращи на едно място всички герои в епизода.

Ще видим децата-бежанци с които тези доброволци работят и какво научават от работата си с тях. Ще разгледаме и обществено-социалният проблем с бежанците и приемането им, също през перспективата на тези доброволци.

ПроАктивно FACEHOOK


“FACEHOOK”
текст Боряна Кръстева
Facebook е най-голямата социална мрежа с повече от 1 440 000 000 потребители. Броят им продължава да расте дори в момента. Всеки пети човек на Земята има регистрация в сайта. А всеки десети проверява личния си профил поне веднъж на ден. Заради ефекта на пристрастяване, който предизвиква, Facebook често е наричан Facehook. Но каква е стръвта на куката, с която социалната мрежа улавя потребителите? Отговор ще ни дадат хората, които доброволно са се хванали на въдицата.

Фейсбук ни дава възможност да общуваме – бързо, лесно и безплатно. Улеснява създаването и поддържането на контакти. Той е нашата лична трибуна, от която можем да заявим своето място в обществото. Дава ни влияние, което преди ерата на социалните мрежи бе в ръцете на малцина. Днес всеки може да популяризира мнението, идеите и делата си само с един клик.

Групите във Фейсбук са буквален израз на желанието да бъдем част от едно цяло. Дават ни възможност да си изберем средата, в която ще се чувстваме най-комфортно. В нея можем да да дадем или получим информация; да развием интересите си, намирайки съмишленици. Всички възможности, които Фейсбук ни предоставя, ни карат да се движим по пътя на най-малкото съпротивление. Той обаче може да ни направи много лениви в реалния живот, където постовете, лайковете и коментарите изискват повече усилия, а и по-голяма отговорност. Неусетно започваме да изпитваме зависимост към профила си в социалната мрежа. Не всеки, който използва Фейсбук е пристрастен. Факт е обаче, че все повече потребители са привлечени от виртуалния свят. Зависимостта към социалната мрежа има и физическо проявление. Всеки път, когато на екрана ни се появи ново известие, мoзъкът ни изcтpeлвa тopпeдo c дoпaмин. По-известен е като хормонът на зависимите, защото отговаря за чувството на удоволствие. Непрекъснатата връзка с Фейсбук обаче ни държи в напрегнато очакване на поредното съобщение. Ако то не се появи, у потребителя се създава напрежение, което може да се превърне в разочарование или да доведе до депресия. Пристрастените потребители игнорират реалния свят и се фокусират върху виртуалната реалност, защото могат да я контролират. В личния си профил те подреждат и селектират само част от събитията в живота си. Този илюзорен свят се изгражда бавно и методично. Главен герой в него е виртуалното „аз”. То представя човека не такъв какъвто е, а какъвто иска да го видят останалите.

Фейсбук е плод на нашите стремежи, желания, нужди и страхове. Впримчени сме във възможностите, които ни дава. Днес вече ни е трудно да си представим какво бихме правили без тях. Фейсбук вече се е превърнал в навик за голяма част от потребителите. Дали ще е полезен или вреден зависи от нас. Трябва обаче да се замислим върху дългосрочния му ефект над нашата личност. Защото навиците, които си създаваме, се превръщат в начин на живот.

АМТВ “ОБРАЗОВАНИЕ НА КРЕДИТ”, 2015

АМТВ “ОБРАЗОВАНИЕ НА КРЕДИТ”, 2015
БгОнЕр събота, 13:00
текст: Десислава Сотирова
Кои сме ние? Ние сме студенти III курс, изучаващи Журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Свети Климент Охридски”.

Какво искаме да (по)кажем? Целта на филма е да накара всеки да се замисли къде е неговото място под слънцето. Отдавна вече макетът на чужбина не е бляскав и даже е поръждясъл. Навсякъде по света проблемите са общовалидни без значение дали става въпрос за образование, пенсионна възраст, жизнен стандарт или корупция. Както е казал Нелсън Мандела „образованието е най-мощното оръжие, което можеш да използваш, за да промениш света.” Провокирани от тази мисъл, ние, студентите от ФЖМК, СУ, задаваме въпросите приемливо ли е на висшето образование да се гледа като на бизнес, а студентите да се категоризират като касички? Нормално ли е да учим на кредит и още от 18 – 19-годишни да заживеем в дългове? И кой печели от всичко това?
Кого провокираме? Целевата ни аудитория е тази на учениците, завършващи средното си образование, които се замислят относно предстоящото им образование. Желаем да дадем реалистичен поглед на тези, които се колебаят къде да получат своята образователна степен и на тези, които са категорични в намерението си да заминат.

Повод за създаване. Идеята за филма беше провокирана от филм на JAT3 Productions – Scholarship: a documentary about the student debt crisis (2012 г.). В него се поставя проблема за високите такси на висшите учебни заведения в САЩ, вседствие на което американските студенти изплащат кредити, възлизащи на хиляди долари.
За филма. Филмът е концентриран главно върху историята на архитекта Веселин Алексиев, който е завършил средното си образование в Съединените щати, но се завръща в България, за да учи в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София. Нашият герой разказва, че не носталгията го тласка към това решение, а проблемите в сферата на образованието и трудностите пред младите специалисти.

Опитали сме се да покажем различни гледни точки – наши, на архитекта Веселин Алексиев и на двама експерти: представител на консултантска къща за образование в чужбина „Дарби” Благовеста Евтимова и член на Националното представителство на студентските съвети Христиан Даскалов. Разказали сме историите на наши приятели и познати, учащи или учили в чужбина с цел добиване на по-голяма представа за проблемите на българските студенти по света.

Използвани са кадри от изложенията „Отворени врати за образование в чужбина”, състояло се през януари 2015 г. в хотел Радисон, „Изложение световно образование” – февруари 2015 г. в хотел Шератон и от пресконференцията на консултантска къща „Дарби” през януари 2015 г.
Желанието ни не е да убеждаваме някого да не заминава в чужда държава, а поставяме въпросите дали човекът е наясно със своите желания, дали прави премислен и осъзнат избор и, не на последно място, дали си заслужава? Независимо от избора на някого да остане в България или да замине в чужбина, нека решението му да съответства на девиза „Аз следвам мечтите си”.

АМТВ “ОБРАЗОВАНИЕ БЕЗ ГРАНИЦИ”, 2015

“ОБРАЗОВАНИЕ БЕЗ ГРАНИЦИ”, АМТВ, 2015
БгОнЕр събота, 13:00

Днес все повече български студенти избират образование в чужбина. Какво ги кара да го направят? Какви са пречките, които ги спират? Защо въпреки тях обучението навън се оказва по-добрата алтернатива?
Филмът “Образование без граница” предлага няколко от възможните обяснения, които обуславят избора на съвременните студенти да напуснат страната си. Според последните данни на Националния статистически институт те са се увеличи многократно. В момента извън България учат 30 000 български студенти. Тази година се очаква още 4500 кандидат-студенти да поемат по същия път.

След присъединяването на България към Европейския съюз отпадат много ограничения и пречки за реализация навън. Българите свободно могат да пътуват, работят и учат извън страната си. Отдавна е мит, че образованието извън България е скъпо и недостижимо. То се превръща в преодолима цел за все повече български студенти. Образованието в чужбина е добра алтернатива за онези, които търсят нови възможности. За преобладаващата част обаче това е спасителният вариант, бягство от разочарованието и от недостатъците на родната образователна система.
Един от основните страхове, свързани с образованието в чужбина, е изконната мисъл, че чуждото непременно е лошо, че могат да ни измамят и ограбят. Истината е, че студентите, които са избрали образование в чужбина, имат различни възможности, чрез които да се информират и подготвят за това. Те могат да участват в международни образователни форуми и изложения. Различните консултантски фирми също предоставят необходимата помощ.

Финансовата страна също често е сочена като пречка за образование навън. В много страни от Европейския съюз обаче таксите отпадат, а по данни на Националната статистика от 2000г. насам образованието у нас е три пъти по-скъпо.
“Образование без граници” споделя историята на 24-годишната Венцислава Петрова. Тя завършва публична администрация в Университета по национално и световно стопанство през 2013г. От три години пътува до САЩ чрез студентските бригади. По този начин тя открива своето място за професионално развитие и в момента се реализира успешно като мениджър във фирма.

Във филма, освен Венцислава, студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет “Св. Климент Охридски” също споделят своите гледни точки по темата за образованието в чужбина. Според тях то носи своите предимства – подреденост, повече възможности за реализация, нова среда – но то не бива да се идеализира. Няма как студентите да бъдат сигурни, че ще получат точно това, което търсят. Но и тези, които избират да останат у нас, също не носят тази сигурност. Всичко е свързано с личната мотивация и увереността в собствените цели. Образованието в чужбина не значи стопроцентов шанс за реализация навън. То не носи гаранция, която да ни предпази от разочарование или дори измама. Това, че учиш навън не значи, че си по-умен или по-знаещ. Образованието в чужбина е просто още една перспектива и алтернатива, за която си струва да се опита. Но не на всяка цена. Всеки трябва да направи свой индивидуален балансиран избор, за открие собствения си път.