Проф. Чавдар Христов бе удостоен с Почетен знак със синя лента на Софийския университет, 26.02.2020

На заседание на Академичния съвет ректорът проф. дфн Анастас Герджиков връчи на проф. д-р Чавдар Христов Почетния знак със синя лента на Софийския университет. Предложението за удостояване с високото отличие е на Факултета по журналистика и масова комуникация по повод цялостния му принос за развитието на журналистиката, за приноса му към дейността на Факултета по журналистика и масова комуникация и към катедра „Комуникация и аудиовизуална продукция“.

Проф. Чавдар Христов благодари на ректора, на Академичния съвет и на своите колеги за високото отличие и заяви, че за него винаги е било и е удоволствие да работи в Университета. Той подчерта, че това е така най-вече заради свободата – да изследва комуникационни проблеми, свободата да преподава и да общува с младите хора, да работи с някои от тях в името на науката.

Той добави, че заедно с доктори и докторанти са направили две монографии. Едната, свързана с кризисната комуникация, бе публикувана в две големи европейски бази данни и към този момент има повече от 700 сваляния и почти толкова прочитания. По думите на проф. Христов, предстои да излезе следваща монография.
„Казвам това, защото ние разполагаме наистина с много качествени млади хора, които са се ориентирали в полето на науката и това е бъдещето на нашия университет, и аз мисля – добро бъдеще“ – каза накрая проф. Чавдар Христов и още веднъж благодари на всички.

Проф. Чавдар Христов преподава от 1996 г. във Факултета по журналистика и масова комуникация – първоначално като хоноруван, а след това като щатен преподавател. Преподава на бакалаври и магистри по дисциплините „Убеждаваща комуникация“, „Комуникационен мениджмънт“ и „Кризисна комуникация“. Тези дисциплини са негови авторски разработки. Преподава в специалностите „Връзки с обществеността“ и „Комуникационен мениджмънт“.

Титулярен преподавател е в магистърските програми „Връзки с обществеността“, „Реклама и публична комуникация“, „Спортна журналистика“ и „Креативна комуникация“ по дисциплините „Антикризисен мениджмънт и ПР“, „Кризисен ПР“, „Убеждаваща комуникация“, „ПР по време на криза“, „Скрита комуникация“ и „Стратегическа комуникация“.

Проф Жерар Муру- „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет, 26.02.2020

На тържествена церемония, която се състоя в Аулата в Ректората, нобеловият лауреат по физика за 2018 г. проф. Жерар Муру бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото българско висше училище е на Физическия факултет.

Церемонията бе открита от декана на Физическия факултет проф. дфн Георги Райновски, който представи проф. Муру.

Жерар Албер Муру е световноизвестен френски физик, работил през голяма част от живота си в Съединените щати. Роден е на 22 юни 1944 г. в Албервил. През 1967 г. получава бакалавърска степен по физика в Гренобълския университет. През 1970 г. завършва Университета „Париж – VI: Пиер и Мария Кюри“, където три години по-късно защитава докторска дисертация.

1
Проф. Райновски допълни, че Жерар Муру работи в Лабораторията за приложна оптика в Палезо, Рочестърския университет и Мичиганския университет, след което за няколко години оглавява Лабораторията за приложна оптика. Работи главно в областта на лазерната оптика и физиката на електрическите полета. През 2005 г. се връща във Франция и става директор на Лабораторията по приложна оптика в Ecole Polytehnique.

2
Деканът припомни, че през 2018 г. Жерар Муру заедно с Артър Ашкин и Дона Стрикланд получава Нобелова награда за физика за преломни открития в областта на лазерната физика. Той стои в основата на изобретяването на метод за усилване на свръхкъси лазерни импулси, позволяващи достигане на безпрецедентни мощности и интензитети на светлинните полета.

Още през 70-те години на миналия век пиковите мощности на лазерите със свръхкъси импулси достигат границата, над която по-нататъшното усилване би разрушило оптичните материали на ползваните прибори. През 1985 г. Муру и Стрикланд, която по това време е негова докторантка, изобретяват метод, който преодолява проблема. Първо импулсът се удължава, с което пиковата му мощност спада. Следва етап на усилване, последван от обратно компресиране на импулсите. Понастоящем методът се ползва в много области на науката, индустрията и медицината, включително и в очната хирургия.

Магистърска програма “Енергийни пазари и услуги”,Стопански факултет, СУ

(нова програма, на мястото на “Икономика и управление на енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги” и нейните специализации „Енергийни пазари и услуги”, „Фасилити мениджмънт” и „Логистика и вериги за доставка”)

За икономисти и неикономисти

Срок на обучение: 2 семестъра

Форма на обучение: задочна, платена (900 лв. на семестър / 1800 лв. общо за периода на обучение)

Директор на програмата: доц. д-р Атанас Георгиев

Координатор: ас. Мария Трифонова

В страната и региона няма друга област от икономиката и стопанския живот, която да се нуждае от толкова мащабни по размер, хоризонт и ефект реформи и инвестиции, както секторите на енергетиката, инфраструктурата и комуналните (ютилитис) услуги.

Фундаменталните реформи в енергийния и инфраструктурен сектор като демонополизация, приватизация и либерализация, регионална и европейска интеграция изискват ново младо поколение от отлично подготвени икономисти и мениджъри. По редица причини в страната няма достатъчно действащи центрове, нито традиции в подготовката на такива специалисти. Стопанският факултет на СУ “Св. Климент Охридски” предлага обучение в магистърска и докторска степен в тези направления от 2005 г. насам.

Магистърската програма „Енергийни пазари услуги” има за цел да запълни тази изключително важна ниша и да заеме водещи академични, изследователски и делови позиции в нея. Създаването ѝ е в съответствие с политиката и стратегията на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” за доближаване на магистърските програми до практиката и обслужване на нейните потребности от добре подготвени специалисти.

Проф. Марк Гелер „доктор хонорис кауза” на Софийския университет, 17.12.2019

Проф. Марк Гелер бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза” на Софийския университет

Проф. Марк Гелер бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза” на Софийския университет
На тържествена церемония в Аулата проф. Марк Гелер бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Предложението по удостояването с почетното звание на най-старото българско висше училище е на Факултета по славянски филологии и на Историческия факултет.

Церемонията бе открита от декана на Факултета по славянски филологии доц. Бойко Пенчев, който представи проф. Гелер, неговата академична кариера и научни интереси.

Проф. Марк Гелер е един от признатите водещи специалисти в областта на асирологията и древната хебраистика, чиито приноси в сферите на древното езикознание, древната медицина и древната магия и заклинания имат ролята на еталон в съвременните изследвания.

Проф. Гелер е роден през 1949 г. в гр. Корпус Кристи, Тексас, в еврейско семейство на преселници от Европа. През 1970 г. Марк Гелер получава бакалавърска степен по класически езици в Принстън, а две години по-късно завършва магистратура по семитски езици, която прераства в докторат, защитен през 1974 г. в университета Брандейс, Масачузетс.

Цялата професионална кариера на Марк Гелер обаче е свързана с Европа, където той попада веднага след получаването на докторската си степен – първоначално със стипендия, а после и като редовен преподавател в департамента по хебраистика в University College London. През 1983 г. той вече е директор на основания от него Институт за изследвания по хебраистика, а от 1983 до 1994 г. работи и като директор на департамента по хебраистика. През 1991 г. Гелер получава званието професор, а от 2000 до 2018 г. е гост професор в Свободния университет в Берлин.

Изложба “Вапцаров мечтателят”, АМТВ, 2019

.Заповядайте на изложбата „Вапцаров – Мечтателят“ във фоайето на Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“. От 05.12.2019 г. до 15.01.2020 г. всички почитатели на творчеството на поета ще могат да видят негови архивни материали от фондовете му, съхранявани в Института за литература – БАН и къща музей „Никола Вапцаров“ към Националния литературен музей.
Експонирани са лични документи като ученическа карта, мореплавателна книжка, членска карта от Въздържателно дружество „Морал“, легитимацията му като огняр в БДЖ, писма и картички от и към роднини и приятели, тетрадки, бележници и тефтерчета с ранни и по-късни варианти и ръкописи на стихотворения, сред които кафявият бележник с 16 стихотворения от ранния период, розовата тетрадка с 12 стихотворения от периода 1936–1937, тетрадка по смятане с 14 стихотворения, синият кожен бележник „Байер“ със стихотворенията „Предсмъртно“, „Прощално“, „Антени“ и др., екземпляр на „Моторни песни“ с ръкописното „Свобода“, семейни снимки. Важно в изложения архивен масив е и присъствието на вестник „Литературен критик“, на който Вапцаров е бил редактор. Архивната визия за Вапцаров ще бъде оцелостена с лични вещи като албума на випуска на ММУ с химна, написан от поета, негови портрети – графични и маслени.
Представените архивни материали допълват и разширяват представата за Вапцаров като автор единствено на стихосбирката „Моторни песни“: поетическият дял на неговото творчество надхвърля съдържанието на тази книга; той е автор и на драматургически произведения, и на текстове за деца, към които се е отнасял особено трепетно и отговорно. Не на последно място стои и работата му като редактор на в. „Литературен критик“, в който той помества през 1941 г. известната статия „За творчеството на най-младите“. За ръкописното наследство на Вапцаров Михаил Неделчев пише в статията си „Живот за Вапцаровите думи“: „Внимателното и освободено четене на ръкописите ще ни предостави фрагменти, които могат да имат самостойно битие или могат да бъдат прибавени към канонизираните стихове. Това се прави с творчеството на много значими световни поети. Самият характер на Вапцаровото ръкописно наследство, оставените следи от множество незавършени стихотворни проекти, записаните десетки и десетки поетически хрумвания изискват осъществяването на тази възможност.“

Изложбата, организирана от Института за литература – БАН, Национален литературен музей и Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“, е посветена на 110-годишнината от рождението на Н. Й. Вапцаров и 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките.