“NAVIGARE NECESSE EST, Плаване с Тритон”, АМТВ, 2015

“Помпей … беше готов да започне пътуването към дома, когато се вдигна голяма буря и капитаните на корабите не искаха да отпалват. Но самият той ги поведе и им заповяда да вдигнат котва, викайки им: “Navigare necesse est, vivere non est necesse” или „ Задължително е да отпалваме, не е задължително да оживеем”. Така, добрата съдба подпомогна неговата смелост и енергия и той напълни морето с кораби, а пазарите със зърно. Той достави толкова зърно, че остана и за хората извън Италия…”
Това е било през 56 год. пр.н.е. Плутарх за Помпей Велики

През септември 2015г. в язовир Кърджали българските мореплаватели Бойко Младенов и Бела Бенова пуснаха на вода единствения в България ветроходен тримаран “Янтар”, който получи името “Тритон.” За Бела и Бойко беше задължително да отплават…

“Към мамещия хоризонт”
Маргарит Минков

” По нежната лунна пътека, човекът върви и не спира
И странно изглежда човекът пътувайки през всемира
с какво хоризонтът го мами, какво обещава му той?
Макар да познава измами, човекът не знае покой
Понякога вятърът леко го води към яростен бряг,
но днес ако сбърка човекът, той утре на път ще е пак
И колко борби със миражи и бури в открито море,
но няма човекът да каже: -На топличко ми е добре.
Той винаги мачта ще има, над него звезди ще блестят
и все ще е необяснима човешката жажда за път!”

ПроАктивно: Земеделие, Днес?

Автор: Мирела Спасова

Отрасълът на дедите ни от векове насам през погледите на днешните фермери. Защо и как земеделие и защо в България? Защо има запетайка между Зeмеделие и Днес? Как един олимпийски шампион по борба започва да отглежда картофи? Славчо Червенков е състезател по борба свободен стил. През 1980 г. печели сребърен медал на Олимпийските игри в Москва. Два пъти е вицеевропейски шампион през 1979 г. и 1980 г. Вече двайсет години Славчо е един от най-големите картофопроизводители в България. Заедно със семейството си и малък екип от помощници стопанисват около 1200 дка картофи в Самоковското село Поповяне.

Защо стопанинът изнася почти цялата си продукция навън, докато у нас ядем вносни зеленчуци? Какво и кой пречи на бизнеса му?

По същото време едни други фермери, по-дребни по декари и продукция, но не по-малко важни по значение, успешно предлагат продукцията си на кокетните фермерски пазари в София. Димитър Найденов от с. Петърч и Цветана Димитрова от с. Осина произвеждат зеленчуци, плодове и вторични продукти в собствените си градини. Реколтата подреждат всяка седмица на пазарите Иван Вазов и Римска стена. Как оцеляват дребните стопани и какво търси съвременният информиран потребител?


Роден туризъм и родно земеделие заедно, възможно ли е това? Рецептите за успешно сътрудничество дава доц. Йордан Йорданов, преподавател по Алтернативен туризъм и Стопанско управление в Лесотехнически университет. Страната ни може да бъде диктатор в храненето и разковничето се крие в кооперирането. Как да приложим опита на дедите си днес – отговорите в документалния филм „Земеделие, днес?“.

ПроАктивно „Аз, Документалистът”

Автор: Таня Димова
В този брой на ПроАктивно, заедно с Георги Тошев, Кристина Баксанова и Елена Йончева ще се опитаме да отговорим на въпроса: Защо изчезна българската документалистика?

Документалните филми са отражение на действителността. Те си служат с истински лица и съдби, те вплита сенките на хората в един житейски разказ на реалността. Има ли обаче достатъчно телевизионна документалистика в национален ефир и доколко ни е нужна тя? Отговорите на тези въпроси ще получим от хората, които с радост ми помогнаха в нейното търсене.

Мястото на документалните филми несъмнено е в телевизията. Превключвайки от канал на канал обаче, всеки зрител може да открие, че примери за телевизионна документалистика у нас липсват. Появата на различните реалити формати подсказва жаждата на зрителя за повече автентичност.

Колкото и да нараства интереса на аудиторията към истинските истории обаче, телевизионната документалистика все още не успява да намери разпространение на малкия екран. Тя е изключително трудоемко начинание и изисква както време и сериозна подготовка, така и съхранение и поддръжка на архива.

Телевизиите трябва да осъзнаят, че ние – българите се нуждаем от българско съдържание. Трябва да разберат, че ние – зрителите се нуждаем от документалистика, защото тя, със своите форми и похвати, ни дава познание както за самите нас, така и за света около нас. Нищо в този живот не е само черно или само бяло и документалистиката, със своята натуралистична същност, ни доказва точно това. Тя ни учи да бъдем по-толерантни към другите и ни кара да назовем нещата с истинските им имена.

ПроАктивно “ВОЛЯ ЗА ДОБРО”, епизод 1

В този и следващия епизод на поредицата ще разгледаме темата с доброволчеството в България, през перспективата на самите доброволци – разнообразни хора, от различни професии, обединени от общата кауза да помагат. В случая обединяващата линия е ПРОЕКТ БЕЖАНЦИ към Каритас София и CVS Bulgaria – две доброволчески организации, събиращи на едно място всички герои в епизода.

Ще видим децата-бежанци с които тези доброволци работят и какво научават от работата си с тях. Ще разгледаме и обществено-социалният проблем с бежанците и приемането им, също през перспективата на тези доброволци.

ПроАктивно FACEHOOK


“FACEHOOK”
текст Боряна Кръстева
Facebook е най-голямата социална мрежа с повече от 1 440 000 000 потребители. Броят им продължава да расте дори в момента. Всеки пети човек на Земята има регистрация в сайта. А всеки десети проверява личния си профил поне веднъж на ден. Заради ефекта на пристрастяване, който предизвиква, Facebook често е наричан Facehook. Но каква е стръвта на куката, с която социалната мрежа улавя потребителите? Отговор ще ни дадат хората, които доброволно са се хванали на въдицата.

Фейсбук ни дава възможност да общуваме – бързо, лесно и безплатно. Улеснява създаването и поддържането на контакти. Той е нашата лична трибуна, от която можем да заявим своето място в обществото. Дава ни влияние, което преди ерата на социалните мрежи бе в ръцете на малцина. Днес всеки може да популяризира мнението, идеите и делата си само с един клик.

Групите във Фейсбук са буквален израз на желанието да бъдем част от едно цяло. Дават ни възможност да си изберем средата, в която ще се чувстваме най-комфортно. В нея можем да да дадем или получим информация; да развием интересите си, намирайки съмишленици. Всички възможности, които Фейсбук ни предоставя, ни карат да се движим по пътя на най-малкото съпротивление. Той обаче може да ни направи много лениви в реалния живот, където постовете, лайковете и коментарите изискват повече усилия, а и по-голяма отговорност. Неусетно започваме да изпитваме зависимост към профила си в социалната мрежа. Не всеки, който използва Фейсбук е пристрастен. Факт е обаче, че все повече потребители са привлечени от виртуалния свят. Зависимостта към социалната мрежа има и физическо проявление. Всеки път, когато на екрана ни се появи ново известие, мoзъкът ни изcтpeлвa тopпeдo c дoпaмин. По-известен е като хормонът на зависимите, защото отговаря за чувството на удоволствие. Непрекъснатата връзка с Фейсбук обаче ни държи в напрегнато очакване на поредното съобщение. Ако то не се появи, у потребителя се създава напрежение, което може да се превърне в разочарование или да доведе до депресия. Пристрастените потребители игнорират реалния свят и се фокусират върху виртуалната реалност, защото могат да я контролират. В личния си профил те подреждат и селектират само част от събитията в живота си. Този илюзорен свят се изгражда бавно и методично. Главен герой в него е виртуалното „аз”. То представя човека не такъв какъвто е, а какъвто иска да го видят останалите.

Фейсбук е плод на нашите стремежи, желания, нужди и страхове. Впримчени сме във възможностите, които ни дава. Днес вече ни е трудно да си представим какво бихме правили без тях. Фейсбук вече се е превърнал в навик за голяма част от потребителите. Дали ще е полезен или вреден зависи от нас. Трябва обаче да се замислим върху дългосрочния му ефект над нашата личност. Защото навиците, които си създаваме, се превръщат в начин на живот.

АМТВ “ОБРАЗОВАНИЕ НА КРЕДИТ”, 2015

АМТВ “ОБРАЗОВАНИЕ НА КРЕДИТ”, 2015
БгОнЕр събота, 13:00
текст: Десислава Сотирова
Кои сме ние? Ние сме студенти III курс, изучаващи Журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ „Свети Климент Охридски”.

Какво искаме да (по)кажем? Целта на филма е да накара всеки да се замисли къде е неговото място под слънцето. Отдавна вече макетът на чужбина не е бляскав и даже е поръждясъл. Навсякъде по света проблемите са общовалидни без значение дали става въпрос за образование, пенсионна възраст, жизнен стандарт или корупция. Както е казал Нелсън Мандела „образованието е най-мощното оръжие, което можеш да използваш, за да промениш света.” Провокирани от тази мисъл, ние, студентите от ФЖМК, СУ, задаваме въпросите приемливо ли е на висшето образование да се гледа като на бизнес, а студентите да се категоризират като касички? Нормално ли е да учим на кредит и още от 18 – 19-годишни да заживеем в дългове? И кой печели от всичко това?
Кого провокираме? Целевата ни аудитория е тази на учениците, завършващи средното си образование, които се замислят относно предстоящото им образование. Желаем да дадем реалистичен поглед на тези, които се колебаят къде да получат своята образователна степен и на тези, които са категорични в намерението си да заминат.

Повод за създаване. Идеята за филма беше провокирана от филм на JAT3 Productions – Scholarship: a documentary about the student debt crisis (2012 г.). В него се поставя проблема за високите такси на висшите учебни заведения в САЩ, вседствие на което американските студенти изплащат кредити, възлизащи на хиляди долари.
За филма. Филмът е концентриран главно върху историята на архитекта Веселин Алексиев, който е завършил средното си образование в Съединените щати, но се завръща в България, за да учи в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София. Нашият герой разказва, че не носталгията го тласка към това решение, а проблемите в сферата на образованието и трудностите пред младите специалисти.

Опитали сме се да покажем различни гледни точки – наши, на архитекта Веселин Алексиев и на двама експерти: представител на консултантска къща за образование в чужбина „Дарби” Благовеста Евтимова и член на Националното представителство на студентските съвети Христиан Даскалов. Разказали сме историите на наши приятели и познати, учащи или учили в чужбина с цел добиване на по-голяма представа за проблемите на българските студенти по света.

Използвани са кадри от изложенията „Отворени врати за образование в чужбина”, състояло се през януари 2015 г. в хотел Радисон, „Изложение световно образование” – февруари 2015 г. в хотел Шератон и от пресконференцията на консултантска къща „Дарби” през януари 2015 г.
Желанието ни не е да убеждаваме някого да не заминава в чужда държава, а поставяме въпросите дали човекът е наясно със своите желания, дали прави премислен и осъзнат избор и, не на последно място, дали си заслужава? Независимо от избора на някого да остане в България или да замине в чужбина, нека решението му да съответства на девиза „Аз следвам мечтите си”.