Филм за 125-годишнината на СУ – втора част “НА ИЗТОК ОТ РАЯ”

БЪЛГАРСКИЯТ ПРОТЕСТ ЗАПОЧВА ВИНАГИ ОТ УНИВЕРСИТЕТА И ЗАВЪРШВА НА ПЛОЩАДА

Филм на АМТВ за 125- годишнината на Софийски университет
Събота, 16:30 по БНТ1

В 125 минути екип от студенти на Университетската телевизия “Алма матер” разказва историята на българското образование . “На изток от Рая” е вторият от пет епизода, които се излъчват всяка събота от 16:30 по БНТ1, и е разказ за спечелените и изгубените битки на духа, за ролята и знaчението на Софийския университет и образованието в най-важните бунтове в съвременната история на България. 125-годишната история на Университета може да се разкаже изцяло през битките, които са започвали винаги от аудиториите на СУ и винаги от дързостта на знаещите.

През 2013 година младите хора излязоха на площадите със съзнанието, че се случва нещо уникално, че за първи път се случва спонтанен протест, който има за цел да попречи на едно правителство да управлява и по този начин да върне бланаса, справедливостта; че за първи път съществува реално историческият шанс България да изживее така необходимия й преход. Същото чувство за уникалност и същите каузи са имали и студентите през 1968, 1989, 1997 година. А ролята на Университета във всяка от тези години е била една и съща – да даде хората, които да осмислят бунта и да облекат лозунгите, плакатите, виковете, камъните и факлите в думи, в книги, в знания, които да доведат до истинската промяна.
Филмът “На изток от Рая” задава въпросът кой трябва да бъде “онзи термометър за температурата на обществото, който да реагира при всеки сигнал за опасност” – опасност за свободата на духа и словото, опасност от изчерпване на възможностите на държавата ни да бъде културна, да бъде интелектуална, да бъде духовна – да бъде дом не само на самозваните и жадните за власт и пари, а на знаещите, на можещите – на онази малка общост от “университетски” хора, на които разчитаме да дават смисъл и да водят към Рая. А това е Университетът.
1907. 1968. 1989. 1997. 2013. Героите на филма разказват всяка от тези години с едно и също изречение. Оказва се, че ние сме народ, който не се е научил от историята си и затова е принуден да я изживява отново и отново, може би единствено с тази тъжна разлика, че става все по-болезнено винаги да бъркаме в една и съща незаздравяла рана. Ние ли сме онзи народ, който винаги обитава духовното пространство на изток от Рая?

Камелия Петрова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *