Докато Интернет и правозащитниците в САЩ и по света празнуваха победата над SOPA и PIPA, България подписа “големия им брат” – ACTA. Тихомълком, при нулева публичност, както всичко около този договор.

Официалното име на договора е Anti-Conterfeiting Trade Agreement – Търговско споразумение за борба с фалшифицирането. До голяма степен името е подвеждащо – доста от положенията в него наистина касаят борбата срещу фалшифицирането на търговски марки, но ключовите са насочени срещу нещо съвсем друго. Повече за него – след малко.

Договорът е изготвен и преговорите по него са водени в абсолютна тайна. На няколко пъти отделни негови положения са изтичали в пресата и са стряскали обществеността. Всички официални запитвания какво съдържа договорът обаче са получавали отказ, мотивиран с какви ли не причини. След окончателното му оформяне до съдържанието му са допуснати (под строго обвързване с абсолютно неразгласяване) представители на някои най-големи корпорации. Предвижда се ключовите му текстове да останат тайна колкото се може по-дълго дори след подписването им от различните държави – само да се прилагат последствията им… Нещата са стигнали дотам Кадер Ариф, докладчикът в ЕС и ЕП за ACTA, да подаде оставка. Изявлението му по въпроса може да бъде открито, преведено на български език, в блога на Пейо.

За щастие, различни работни версии на договора са изтекли и са публикувани открито. В тях може да се види, че договорът не съдържа нищо, което би могло да бъде държавна или друга тайна. Секретността му се налага единствено от скандалността на съдържанието – при открито обсъждане шансовете на този договор да бъде толериран от обществеността са нулеви, заради тоталното погазване на гражданските права и свободи в името на корпоративните интереси.

За несвикналите да четат юридически текстове и да съобразяват последствията от тях, ето някои от моите основни забележки:

- Предвижда се, когато става дума за защита на “интелектуални права”, интересите на корпорациите-праводържатели да бъдат по дефиниция с юридически приоритет пред законите за свобода на словото, неприкосновеност на личната информация и другите основни граждански права.

- Интернет доставчиците трябва да бъдат задължени юридически да вземат мерки потребителите им да нямат възможност непозволено да споделят или достъпват защитено с права съдържание. В случай, че потребители успеят да направят това, Интернет доставчиците носят юридическа отговорност като съучастници. За установяване на подобни действия трябва непрекъснато да бъдат следени всички Интернет потребители, без значение дали има някаква причина да бъдат подозирани, или не. Следенето и блокирането на потребителите трябва да се извършва за сметка на доставчиците (тоест, за сметка на потребителите). Личната информация на уловените или подозираните в опит да “нарушат правилата” трябва да бъде предавана на съответните корпорации-праводържатели. Не се предвижда юридическа възможност за потребителите да оспорят този процес, или решения или действия, произтекли от него.

(Подобни правила – т.нар. “закон за трите удара” – са били прилагани пробно в Германия и Великобритания. И в двете държави е установено използване на закона от праводържателите за изнудване на невинни потребители. В типичния случай на потребителя се предлага да плати няколкостотин евро обезщетение, или да отнесе нещата до съда; във втория случай вероятно ще спечели делото, тъй като всъщност е невинен, но това ще му струва поне няколко хиляди евро в разходи за адвокати и изгубено време.)

- За нарушения на интелектуални права (напр. слушане на “пиратствана” музика) се предвиждат наказания, които включват затвор. На теория, затвор се предвижда само за “комерсиално” използване на защитено съдържание. Какво е комерсиално използване обаче се определя от корпорациите-праводържатели. Ако например някой е чул (законно придобита от вас) музика, която слушате, и тя му е харесала, то това може да се тълкува като разпространение на защитена с авторски права музика с цел получаване на изгода (по-добро отношение от чулия музиката) – пар екселанс комерсиално използване на защитено съдържание. Тоест, то е престъпление: вие сте извършителят, а чулият музиката е ваш съучастник, и подлежите и двамата на затвор (или, ако не ви се лежи, плащане на обезщетение…).

- Наказанията да бъдат договаряни пряко между корпорациите-праводържатели и обвиняваните от тях лица, без участие на съда. Корпорациите не са длъжни да представят каквито и да е доказателства за обвиненията си. Размерът и обхватът на наказателните мерки се определят от корпорациите. Сред тях се предвижда например лишаване на обвинения от достъп до Интернет (което Интернет доставчиците ще са длъжни съгласно ACTA да откажат на обвинения по искане на корпорацията праводържател, без нужда от доказателства от нейна страна или от съдебно решение). Обратно, подписалите ACTA държави не са длъжни да дадат на гражданите си юридическа възможност да оспорят налаганите им наказания.

- Сайт, в който е била споделена “нарушаваща авторските права” информация, трябва да бъде спиран при поискване от корпорацията-праводържател. (Корпорацията не е длъжна да представи доказателства, че информацията наистина нарушава интелектуални права, или че тя притежава тези права.) Също, този сайт се води “съучастник в престъпление”, независимо дали служителите му са имали каквато и да е реална възможност да разпознаят информацията като “нарушаваща авторските права”, и/или да я свалят навреме.

- Софтуер, който може да чете съдържание, “заключено” с цел защита на авторски права, автоматично става незаконен. (Дори ако е използван само за четене на законно придобито съдържание.) Също така незаконно става разкриването на файлови формати, методи на “заключване” (шифроване, обфускиране и т.н.), и други подобни. Това автоматично прави незаконен на практика всичкия съществуващ свободен софтуер. (Подсетка: отгатнете как ще се промени цената на Windows, MS Office и другите комерсиални продукти, ако Линукс престане да съществува.)

- Граничните служители имат правото (всъщност задължението) да проверяват всички дигитални устройства, пренасяни от граждани, за наличие на “пиратско” съдържание. Изискването да докаже законното придобиване на всяка бройка съдържание (всеки филм, песен, текст и пр.) пада върху гражданина.

- Правото на “честна употреба” се ликвидира. Ако например споменете в своя статия името на корпорацията А или продукта й Б, това е пряко нарушение на нейни интелектуални права. Ако статията е негативна, корпорацията е в пълното си право да ви осъди на затвор. Разбира се, за нарушените й интелектуални права. (Същото важи и за всяко друго разпространение на информация, която съдържа защитеното с интелектуални права име на корпорацията или неин продукт – например личен разговор между двама…)

- Съучастничество в престъпление представлява всяка форма на помощ за достигане до “нарушаващи” творби или “нарушители”, дори косвена. Ако например откриете чрез Гугъл сайт, в който е изложена статия, обвинена в нарушаване на авторски права (дори ако не сте търсили точно тази статия), то Гугъл е неоспорим съучастник в престъплението и носи наказателна отговорност наравно с другите “участници”. Същото важи за всяка друга търсачка, за всеки сайт, който съдържа линкове към други сайтове, и т.н.

- Производството на генерични лекарства без разрешението на откривателя на субстанцията се обявява за международно незаконно, дори ако в държавата, в която се извършва, е законно. (Генерични се наричат евтини лекарства, произвеждани от законно получена или купена истинска субстанция, без нарушаване на търговската марка на създателя им.) Призовава се за значително по-крути мерки срещу производители на генерични лекарства и освобождаване от отговорност на вземащите тези крути мерки. Това създава условия за обявяване на генеричните лекарства по принцип за незаконни – а това би повишило средната цена на лекарствата на повечето пазари (включително българския) между 5 и 10 пъти. (Съответно, би повишило 2-3 пъти необходимите за здравна осигуровка суми, и т.н.)

- При обвинение в нарушаване на авторски права, дължимото обезщетение се базира на максималната теоретично достижима загуба, без значение колко нереалистична е. (Например, ако си пуснете песен така, че да могат да я чуят и други около вас, следва да се допусне, че всички те са я чули, и затова всеки от тях не си я е купил по максималната възможна пазарна цена. Също, това е само “пряката” икономическа загуба, а вие дължите като обезщетение също така всички възможни косвени икономически загуби, определени и сметнати отново със същия подход.)

- При създаването на литературни, музикални, филмови или каквито и да било други творби се прилага същият подход. Ако независимо колко малък фрагмент от творбата ви съвпада с нещо, защитено с права, то вие сте вече престъпник, подлежащ на затвор. А не е възможно да твориш каквото и да е, гарантирано без никога да включиш никакво парченце от нещо, може би много апокрифно, но вече сътворено и защитено с права. Реално, големите корпорации вероятно ще могат да си позволят да творят, защитавани от влиянието си и огромните си арсенали от права. Обикновените автори, които не са собственост на голям инфо-робовладелец, обаче надали ще могат.

- Точно същото важи за иновациите в науката, техниката, производството, бизнеса и почти всички други елементи на обществения живот. Ще могат да си ги позволят единствено големите корпорации. Средният и дребен бизнес ще изгуби възможността да бъде иновативен и конкурентен, и в по-дългосрочен план ще изчезне. Резултатът ще е общество като описаното в киберпънка на Уилиам Гибсън: отгоре мегакорпорации, отдолу техни работници с права като на крепостни селяни или роби, и нищо в диапазона между тях.

(Мой коментар: Основните автори на ACTA – САЩ – са заявили изрично, че няма да го приложат и да бъдат обвързани от него. Категорично са се противопоставили на ACTA също страните от BRIC – Бразилия, Русия, Индия и Китай – и почти всички други по-големи развиващи се страни. Какво бъдеще очаква ЕС, ако го приеме? Дали няма внуците ни да ходят гастарбайтери в Гана, или да си мечтаят да емигрират в Бурунди?…)

Разбира се, ACTA съдържа голямо количество “предпазни мерки”, които на думи трябва да попречат да се стигне до тези ефекти. На практика обаче всички тези предпазни мерки имат една обща черта: формулирани са така, че мерките да са неприложими, или дори формулировките да са безсмислени. (Мерките в полза на корпорациите-праводържатели, от друга страна, са формулирани изключително директно и недвусмислено.) Резултатът след внимателен прочит напомня прочутото “В името на човешкото достойнство, щастие и благото на народа, осъждам обвиняемия на десет години каторга за клевета срещу комунизма”.

Или същото, но казано по по-ясен начин: ако не беше така, щеше ли да има нужда от каквато и да е секретност около ACTA? Да сте видели някога да се държи секретен договор, който е от реална полза за гражданите и гласоподавателите?

… При наличното положение, за мен ACTA изглежда по точно определен начин. А именно: на Големите Праводържатели им е писнало клиентът да бъде цар. Предпочитат клиентът да им е роб. И са готови, за да го постигнат, да се бръкнат за няколко десетки милиарда. (На толкова се оценява лобирането около ACTA и подсигуряването на пълно медийно мълчание за него.) Защото ще си върнат после тези пари многократно. От нашия джоб.

И това е дребният проблем. Големият е друг. Формулировките на ACTA, насочени към ликвидирането на гражданските права и свободи на хората пред корпорациите-праводържатели показват: с този договор корпорациите не търсят пари. Търсят власт… Помните ли приказката, че който има пари, няма нужда от сто торти, защото винаги може да си купи колкото си поиска? Е, който има власт няма нужда от пари. Защото може и без тях да получи всичко, което пожелае. Включително, разбира се, още много пари. Ако случайно му потрябват. Примерно да си пали с тях пурите.

Как може да се противодейства срещу ACTA?

Някои идеи има в блога на Боян Юруков.
Други и линкове – в блога на Костадин.
Много актуален по темата е, разбира се, блогът на Нели Огнянова.
Конкретни и точни съвети има в блога на Емил Георгиев.

Но най-сигурният начин за противодействие според мен е простичък – информирането на хората какво се готви. Най-могъщото оръжие срещу мрака е светлината. А толкова старателно държаните в мрак творения няма как да не са силно уязвими на нея.

Така старателно пазената около ACTA тайна е доказателство за неговата слабост и нашата сила, поднесено от създателите му чрез действията им. Нека вярваме на преценката им, че имаме силата да пратим този договор където му е мястото. И нека го направим.