Телевизя „Алма матер” представя “История за бунта на българския дух” по БНТ2 на 09.11 от 13.00 часа; БНТ Свят – 09.11 от 23.15

Българският протест започва винаги от Университета и завършва на площада.

В 125 минути екип от студенти на Университетската телевизия “Алма матер” разказва историята на българското образование . “НА ИЗТОК ОТ РАЯ”  е разказ за спечелените и изгубените битки на духа, за ролята  на Софийския университет и образованието в най-важните бунтове в съвременната история на България. 125-годишната история на Университета може да се разкаже изцяло през битките, които са започвали винаги от аудиториите на СУ  и дързостта на знаещите.

 През 2013 година младите хора излязоха по площадите със съзнанието, че се случва нещо уникално! Че за първи път   протестът е спонтанен и цели да попречи на едно правителство да управлява и по този  начин да върне  справедливостта. Че за първи път реално  съществува шанс България да изживее така необходимия й преход. Същото чувство за уникалност, същите каузи са имали и студентите през 1968, 1989, 1997 година. А ролята на Университета във всяка от тези години винаги е била  да даде хората, които да осмислят бунта и да облекат лозунгите, плакатите, виковете, камъните и факлите в думи, в книги, в знания, които да доведат до истинската промяна.

Филмът “На изток от Рая” задава въпрос кой трябва да бъде онзи “термометър” за температурата на обществото, който да реагира при всеки сигнал за опасност . Опасност за свободата на духа и словото, опасност от изчерпване на възможностите на държавата ни да бъде културна, да бъде интелектуална, да бъде духовна – да бъде дом не само на самозваните и жадните за власт и пари, а на знаещите, на можещите. Дом на онази малка общност от “университетски” хора, на които разчитаме да дават смисъл и да водят към Рая.

1907. 1968. 1989. 1997. 2013. Героите на филма разказват всяка от тези години с едно и също изречение. Оказва се, че ние сме народ, който не се е научил от историята си и затова е принуден да я изживява отново и отново… Може би единствено с тази тъжна разлика, че става все по-болезнено винаги да бъркаме в една и съща незаздравяла рана.  Ние ли сме онзи народ, който винаги обитава духовното пространство на изток от Рая?

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *