Слово на Ректора на СУ “Св. Климент Охридски” проф.Иван Илчев при откриването на 125-та академична година

Уважаеми колеги,

Поздравявам Ви – вече сте част от колегията на Софийския университет „Св. Климент Охридски“!

Преди 125 години съвсем близо до мястото, където сме сега, бе положено началото на българското висше образование.

Напомням. Това стана само десет години след Освободителната война. Когато бяха разрушени десетки и ограбени стотици училищни сгради. Но още в началото на 1879 г. в страната ни вече имаше над 1400 училища. А управата на изгорената доземи Стара Загора, одобрявайки плана на новия град, постанови приходите от 40 дюкяна в центъра да отиват за проектираните нови училища. Това стана само три години след като България води война в защита на Съединението.

Напомням, тогава грамотността не надхвърляше 5-6%, но управниците ни провиждаха в бъдещето. През 1888 г. първият университетски курс започна с 43 студенти, всичките мъже, всичките с мустаци. Сега в Университета учат към 24 хил. студенти. Повече от половината са дами. От 1888 г. насам Алма матер е дала на България повече от 270 000 бакалаври, магистри и доктори на науките. Повече от четвърт милион!

Уважаеми колеги, влизате в Университета в сложно време. Време, в което накъдето и да погледнем виждаме озъбени, зли, разкривени от взаимна омраза лица. Време, в което политиците с охота се кипрят на нашите тържества, но ги няма в нашия делник. Време, в което в България се откриват бинго зали, нощни заведения, по-рядко спортни зали, режат се лентички на магистрали, време, през което през последния четвърт век никъде в страната не е вдигнат нов университетски корпус.

Нови сгради за ГДБОП или ДАНС има, за университети – няма! Време, когато актьори стават популярни не защото играят Хамлет, а защото играят в реклами или в „Биг брадър“. Време, в което политиците безочливо искат да ни убедят, че сме прости, за да могат да ни управляват по-лесно, за да загубим доверие в собствените си възможности. Време, в което леейки елейни фрази за образованието и науката те съумяха да прогонят десетки хиляди млади хора и да превърнат „чужбината“ в блян за немалко от тези, които са още тук.

Чини ни се, че не обичат знаещите и можещите, защото им пречат. За да останат да квакат острастено в собственото си блато. Не се оставяйте да ви подведат. Ние искаме да сте знаещи и можещи. Време, в които всички политически партии ви свалят звезди от небето – вярвате ли им? Време, в което патриотизмът не е на мода – на мода е да се ругае родината. И най-стръвно го правят тези, които не са сторили нищо за нея.

Убеждават ви, че живеете във време на негодници. Не им вярвайте – добрите хора винаги са повече. Времето е Ваше – не на олигарсите, на мутрите и мутресите, не на политиканите, но за да бъде времето наистина ваше за него ще трябва да работите.

Днес за нас Вашите преподаватели, за Вашите родители и близки, за Вас самите е празник на надеждата! На одухотворената надежда. Защото Университетът хвърля мост между времената и гледа към едно по-добро и по-интелигентно време. И работи за него. Защото опитваме по думите на един скорошен министър на образованието да постигнем европейско ниво с африканско финансиране.

Защото не изчисляваме образованието само със сухото чаткане на зърната на сметалото. Ние не искаме само дипломата да е ваша цел. Щото печатници в България много и дипломи печатаме всякакви – стремете се към качествено образование, изисквайте качество от вашите преподаватели.

Уважаеми колеги, вие не само ставате студенти, Вие получавате свободен избор. На повече от 400 магистърски програми. На пет езика. Опитайте от всичко, което ви предлага Алма матер. От 16-те ни програми за съвместно обучение с чужди университети. От програмата „Еразъм“, в която можете да сравните представата си за света с реалността.

От концертите и изложбите на Културния център, от представленията на нашия театър, разходете се до Обсерваторията и погледнете звездите. Вижте пришълците от космоса и посетителите от миналото в нашите музеи. Трудете се и като магистри или докторанти може да стъпите в университетската база в Антарктида.

Разбира се, няма само да учите, но и ще се забавлявате. Така и трябва да бъде. Но човек се забавлява най-добре, когато не му тежат невзети изпити. Повярвайте ми. От опит го зная.

Уважаеми колеги, ставате студенти в университет, който вярва, че знанието прави силата. Че знанието и знаещите са гарант за свободата и независимостта на родината ни.

Уважаеми колеги, вие влизате в университет, който опитва да остане социален. Да ви учи да запазите чувствителността си към обществените недъзи.

Уважаеми колеги, вие прекрачвате прага на най-добрия в научните издирвания университет у нас. Ние, вашите преподаватели – нека използвам думите от песента на „Форинър“ сме blinded by science – „заслепени от науката“. И затова се борим така стръвно и ако се наложи ще ви призовем всички заедно да се вдигнем и да излезем на протест, за да защитим правото на европейска наука в оперативната програма за наука и образование и в националния бюджет, защото високата наука е гаранция за високо образование.

Пристъпвате прага на народен университет, който традиционно създава аристокрация на духа и интелекта и това е видно от рейтингите – и национални и международни. Алма матер е на първо място в тях, но те регистрират сухо само евентуалната ви полезност за обществото. А ние ще опитваме и дано успеем да ви възпитаме като личности, да изградим у вас, това, което по-мъдри наши съвременници наричаха култура на сърцето, култура на морал и култура на самостоятелно мислене.

Искаме да бъдете личности, които без страх отстояват справедливото си мнение било срещу университетската управа, било срещу оправията в обществото. Бъдете барометър на нашите грешки. Но не забравяйте, че право да иска има този, който дава.

Постъпвате в университет, в чието име властниците винаги са се клели и в който обикновено са се чувствали неудобно. Защото е бил коректив, защото е бил един от символите на интелектуалното несъгласие, а негови изразители сте вие студентите и преподавателите.

Вие започвате образованието си и надявам се ще го завършите успешно в Университет, който винаги е вярвал в България, защото ако тази вяра секне ще си отидем всички ние.

Само преди седмица празнувахме независимостта на България. Вие сте гарантите на тази независимост. Не тези които мрънкат по форумите и призовават да се напусне родината, а тези, които стискат зъби и правят това, което могат, за да стане родината ни по-добро място за живот и за мечти.

Уважаеми първокурсници, нека се поклоним пред българския народ. Никога в публичното пространство не е имало протести против харчовете за образование. Против заплатите на депутатите – винаги. Против парите за подслушване – винаги. Против парите за образование – никога. Защото изначално разбира, че това не е харч, а вложение в бъдещето. Ние в университетите сме в бизнеса на бъдещето.

Университетът и науката ни не се нуждаят от декларации за уважение в предизборни или юбилейни дни, а от признание и работа в следизборни и следюбилейни. България е страната, която започна късно самостоятелното си развитие на Балканите, но благодарение на прозорливостта на управниците си тридесетина години по-късно бе най-бързо развиващата се страна в региона. Имахме ли такива управници последните двайсетина години?

Младото поколение иска морал от политиците, но не го вижда, иска грижа за бъдещето, но не го вижда, иска да бъде включвано пълноценно в обществото, но не го вижда, иска да бъдат загърбвани нелепостите, но не го вижда. Вместо промени вижда взаимни дребнави заяждания.

Непрестанно повтарят, че държавата ни е малка. Но в областта на високото образование и науката няма малки, а успешни и неуспешни държави. Пожелавам ви да правите всичко по силите си, за да се наредим сред успешните.

Уморяваме се от неразбирането, отчайваме се, искаме да махнем с ръка, да позволим на самодоволната простащина да победи. А не бива. Така, както цар Симеон не позволява на нашия патрон уморения св. Климент да се оттегли. И му казва: „оттеглянето, мисля, е позволено само за недо¬стойните“.

Нека бъдем достойни.

Огледайте се и вижте колко сте. Силата е с вас. Силата да променим родината си. Не друг, а ние. Не в полза на тогоз или оногоз, а заради всички нас. Днешният ден не е празник само на Софийския университет – това е празник на българския свободен интелект. Във време на опростачване интелектът е пътеводна звезда. Същият този свободен интелект – обругаван, осмиван, пренебрегван, мачкан, стъпкван, та подири убежище в чужбина. Защото без той да се възроди, няма как ние да се възродим като нация.

Честит празник! Да живее България! На многая лета!

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *