ПроАктивно „Аз, Документалистът”

Автор: Таня Димова
В този брой на ПроАктивно, заедно с Георги Тошев, Кристина Баксанова и Елена Йончева ще се опитаме да отговорим на въпроса: Защо изчезна българската документалистика?

Документалните филми са отражение на действителността. Те си служат с истински лица и съдби, те вплита сенките на хората в един житейски разказ на реалността. Има ли обаче достатъчно телевизионна документалистика в национален ефир и доколко ни е нужна тя? Отговорите на тези въпроси ще получим от хората, които с радост ми помогнаха в нейното търсене.

Мястото на документалните филми несъмнено е в телевизията. Превключвайки от канал на канал обаче, всеки зрител може да открие, че примери за телевизионна документалистика у нас липсват. Появата на различните реалити формати подсказва жаждата на зрителя за повече автентичност.

Колкото и да нараства интереса на аудиторията към истинските истории обаче, телевизионната документалистика все още не успява да намери разпространение на малкия екран. Тя е изключително трудоемко начинание и изисква както време и сериозна подготовка, така и съхранение и поддръжка на архива.

Телевизиите трябва да осъзнаят, че ние – българите се нуждаем от българско съдържание. Трябва да разберат, че ние – зрителите се нуждаем от документалистика, защото тя, със своите форми и похвати, ни дава познание както за самите нас, така и за света около нас. Нищо в този живот не е само черно или само бяло и документалистиката, със своята натуралистична същност, ни доказва точно това. Тя ни учи да бъдем по-толерантни към другите и ни кара да назовем нещата с истинските им имена.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *