ПроАктивно FACEHOOK


“FACEHOOK”
текст Боряна Кръстева
Facebook е най-голямата социална мрежа с повече от 1 440 000 000 потребители. Броят им продължава да расте дори в момента. Всеки пети човек на Земята има регистрация в сайта. А всеки десети проверява личния си профил поне веднъж на ден. Заради ефекта на пристрастяване, който предизвиква, Facebook често е наричан Facehook. Но каква е стръвта на куката, с която социалната мрежа улавя потребителите? Отговор ще ни дадат хората, които доброволно са се хванали на въдицата.

Фейсбук ни дава възможност да общуваме – бързо, лесно и безплатно. Улеснява създаването и поддържането на контакти. Той е нашата лична трибуна, от която можем да заявим своето място в обществото. Дава ни влияние, което преди ерата на социалните мрежи бе в ръцете на малцина. Днес всеки може да популяризира мнението, идеите и делата си само с един клик.

Групите във Фейсбук са буквален израз на желанието да бъдем част от едно цяло. Дават ни възможност да си изберем средата, в която ще се чувстваме най-комфортно. В нея можем да да дадем или получим информация; да развием интересите си, намирайки съмишленици. Всички възможности, които Фейсбук ни предоставя, ни карат да се движим по пътя на най-малкото съпротивление. Той обаче може да ни направи много лениви в реалния живот, където постовете, лайковете и коментарите изискват повече усилия, а и по-голяма отговорност. Неусетно започваме да изпитваме зависимост към профила си в социалната мрежа. Не всеки, който използва Фейсбук е пристрастен. Факт е обаче, че все повече потребители са привлечени от виртуалния свят. Зависимостта към социалната мрежа има и физическо проявление. Всеки път, когато на екрана ни се появи ново известие, мoзъкът ни изcтpeлвa тopпeдo c дoпaмин. По-известен е като хормонът на зависимите, защото отговаря за чувството на удоволствие. Непрекъснатата връзка с Фейсбук обаче ни държи в напрегнато очакване на поредното съобщение. Ако то не се появи, у потребителя се създава напрежение, което може да се превърне в разочарование или да доведе до депресия. Пристрастените потребители игнорират реалния свят и се фокусират върху виртуалната реалност, защото могат да я контролират. В личния си профил те подреждат и селектират само част от събитията в живота си. Този илюзорен свят се изгражда бавно и методично. Главен герой в него е виртуалното „аз”. То представя човека не такъв какъвто е, а какъвто иска да го видят останалите.

Фейсбук е плод на нашите стремежи, желания, нужди и страхове. Впримчени сме във възможностите, които ни дава. Днес вече ни е трудно да си представим какво бихме правили без тях. Фейсбук вече се е превърнал в навик за голяма част от потребителите. Дали ще е полезен или вреден зависи от нас. Трябва обаче да се замислим върху дългосрочния му ефект над нашата личност. Защото навиците, които си създаваме, се превръщат в начин на живот.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *