По какъв начин се съхранява и развива фолклорното музикално наследство, което е един от най – ярките отличителни белези на българската култура? Застрашен ли е автентичният музикален фолклор от чалгата, която, освен че съчетава традиционни за България звуци с арабски и поп-техно-електро-рок елементи в нови парчета, много често аранжира класически народни песни в контекста на жанра си и с това ги превръща в нещо съвсем различно.
Група съвременни български музиканти ползват богатството на народната музика, за да създават нова, съвременна музика, която по особено въздействащ начин изобилства от български етно елементи.
И тези музиканти, не много известни в България, все по силно нашумяват в чужбина. Запознайте се отблизо с Хорхе, Бъни, Христиан и Попа от Оратница не само за да разберете какво е тяхното мнение за съвременната българска музикална сцена, но и да почувствате енергията, която струи от тях. Съчетанията на автентични народни песни, някои толкова известни, че са се превърнали в класика,а други съвсем непознати извън района, от който произхождат, се изпълняват с помощта на традиционните кавал, тъпан и диджериду. Само че диджеридуто е традиционно за Австралийските аборигени и далеч не е единствения елемент, който разчупва и същевременно допълва тяхната музика.
В този брой на Ателие ще разберете и историята на вече култовия Котарашки, който разказва как случайно,като обикаля най-затънтените краища на България намира музикалния си стил и отново, почти на шега, намира своята публика. Митко Льолев пък ще разкрие по какъв начин е стигнал до момента, в който неочаквано вкарва български етно ритми в джаза.
